25 янв. 2009 г., 20:13

Мечта-звезда (by N.)

788 0 1

Имам аз една мечта и тя е моята звезда!

Косата и е златна и прекрасна.

Очите и са зелени и неустоими.

Гласът и е като неземен звук, който е безценен и неповторим.

Тя е като богиня,

но уви,

не ме вижда, не ме чува и върви!

Всеки път, когато я докосна,

сякаш в небето се пренасям.

Всеки път, когато ме погледне,

 сякаш сърцето ми ще падне.

Всеки път, когато тя си тръгва,

сякаш животът ми изчезва.

Моля се всеки ден,

само за да я видя,

 само за да я чуя

и пак цялата тъга отново да започне.

Моля се сърцето ми да спре

 и завинаги да ме отърве.

Защото искам да ме няма,

затова, ако има нещо след това!

Моля се да ме разбере,

че тя е в моето сърце

 и даже да го изгори,

то не спира да тупти.

Тупти с едничък лъч надежда,

тупти и не се подвежда.

Тупти безкрайно, силно, тежко,

тупти сякаш то е вечно,

 но макар и да не е,

ти си вечна в него, слънчице!

Страх ме е от твоите сълзи,

страх ме е и треперя,

 не искам никога да ги намеря.

Знай, че ако ги видя, ще умра,

но и без тях за теб умирам на мига!

Не искам в небесата да летя,

а искам в ада да умра!

Защото в рая ще те зърна

 и ще те прегърна.

Ти сърцето пак ще счупиш,

но дано да се научиш,

че душата си ще дам,

 само да си там.

Там, където времето е спряло,

там, където всичкото е бяло,

 там, където има само като теб,

там, където няма да намериш мен.

Не ме забравяй, моля те, недей,

никога и няма!

Не защото за мен няма друга на света,

 а защото те Обичам, затова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Гълъбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво на Наско както винаги страхотно произведение.Браво Наско учителю мой...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...