5 мар. 2008 г., 08:28

Мечтан сън - щастлива реалност

2.1K 0 7
Отново в съня се усмихвам,
защото чувам нашата песен.
И смирена, щастлива притихвам...
... нежни звуци като слънчева есен.

Ликът ти пред мене изплува -
мечтан образ - ангелско лице...
Тръгваш към мен и ме целуваш,
с душата си галиш моите ръце.

Вулкан от обич в мене прелива,
научи ме ти да обичам!
И за пръв път се чувствам щастлива,
заради тебе, моя любов...


Ако погубиш своята обич
да се радвам и дишам ще спра,
и без да зная защо съм родена,
вече ще знам за какво да умра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих! Усещам любовта в него!
  • ''Вулкан от обич в мене прелива...''Дано никога не спира да прелива в сърцето ти този прекрасен вулкан на любовтаПоздрави!
  • Прекрасен стих!Поздрави и усмивки от мен
  • "Отново в съня се усмихвам,
    защото чувам нашата песен.
    И смирена, щастлива притихвам...
    ... нежни звуци като слънчева есен."
    Нежно, нежно ... като теб и любовта !
    Е, вече няма спиране, щом веднаж си обикнала
    А за стиха - чудесен е, много ми хареса ! Харесва ми, когато с обикновени думи се казват необикновени, силни и красиви неща !
    А ти точно това правиш с твоите стихове ... всъщност поезия !!!
    Прегръдки !

  • Браво.Много е хубаво.Това е любовта.Прегръщам те

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...