Човек от двадесет и първи век,
със своята мисия стигнал далек.
От изчезване да спаси спасителки,
на златото на природата – носителки.
Родът му се прославил с пчеларство:
Старият дядо Кольо често боледувал,
скитал три дни да търси лекарство,
но напразно, само гладувал.
Завърнал се у дома с последни сили,
но какво да завари около къщата -
рояк пчели, които го вбесили.
– Как да ги прогоня? – питаше се той.
Умът му не го побираше – беда след беда,
виждаше от пчелите само вреда.
Вратата се отвори, излезе баба Пенка,
жизнерадостна и гиздава бе тя,
съхранила беше духът на младоженка.
Чу крясъците и се развъртя,
погледът й се спря върху яростта,
изобразена в лицето на старостта.
– Ти дълъг път си изминал,
Бог те е пазил през цялото време,
щом болнав през две планини си преминал,
кажи ми, има ли лек за твоето бреме?
– Тръгнах с надежда, а се върнах най-злочест.
Пенко, моя Пенко, не прибрах се с добра вест.
– Недей да криеш, защото ще помръкна,
Разкрий, сърцето ми изхвръкна.
– Няма нищо за приказване... – загледа се в рояка.
Лекарството стоеше пред очите на добряка,
но макар и заслепен, очите му отвориха:
– Кольо, мой Кольо, ти загуби упование,
но позволи да разбера с какво основание?
Цяр не намери, но от моите думи по-голям
еликсир няма, те ще те извадят от тая яма!
Нека за най-известния пчелар да ти разкажа.
Тотьо Стефанов - мой дядо и учител в живота,
с тежък труд, заслужил всяка банкнота.
Върна се от големия град, ферма за пчели направи,
и по този начин път към славата си проправи.
Макар целта му да не бе лечебна,
излекува хиляди болни със своя манов мед,
както чуваш, неговата дейност не е дребна,
усещам го в сърцето си, идва нашият ред.
-Пенко, моя Пенко, хубави думи изричаш,
но нямаме възможности, недей да отричаш,
спестените пари са за учението на децата,
нима искаш да ни се качат на главата?
Образованието е важно и ценно,
а моето здраве е нещо второстепенно.
– Кольо, мой Кольо, здравето е най-големият дар,
децата ще ги научим на нашите познания,
погледни себе си не като на семейството господар,
а като на оздравял човек, живеещ без стенания.
Тези думи останаха в съзнанието на Кольо.
Броени минути след казаното, той я погледна и каза:
– Да приемем, че ще направим както ти заяви,
пчеларството е непонятно за мен,
откъде въобще ще започнем? - интерес прояви.
Опитът, в ума му, изглеждаше абсурден.
– В дядовата къща има запазени книги,
а тя се намира, където са и речните диги.
Ще тръгна по следите на своето минало,
там-родното огнище отдавна е изстинало.
Минала една седмица, баба Пенка се завърнала,
с ентусиазъм книгите бе разгърнала,
а дядо Кольо умуваше и се подсмихваше,
вълнението, да види крайния резултат, не притихваше.
Времето отминаваше бързо, а с него и болестта,
а пчеларството донесе в живота им – сладостта.
Синът на дядо Кольо беше заминал по чужбина,
за него вест няма, оставил децата на стара гърбина.
Внукът, Спас , беше любознателен юнак,
когато навърши 18 години, съдбата му даде знак:
Прибирал се той от училище, в късен следобед,
забелязал нещо необичайно до своя велосипед.
Това бе растението, символът на щастие и късмет,
повдигна четирилистната детелина, а зад нея – силует.
Дядо Кольо, покрусен и залисан, стоеше навън,
чакаше на камбаната последния звън.
Спас искаше да узнае какво се е случило,
чувство загрижено у него се беше пробудило.
– Дядо, какво ти тежи на душата, как да спомогна?
– Чедо, гнилата работа сам не ще надмогна.
Природата е срещу нас, застрашава ни прехраната,
тегне проклятие над пчелите, измират ненадейно,
кръжи около фермата коварна птица – враната,
и нещастията не спират, а се нижат линейно.
– Но какво би причинило масовата смърт на медоносни,
те за нашето съществуване, са съдбоносни.
Ще намеря способ да ти бъда потребен,
човекът от моето време – от интернет е обсебен.
И прочете той за факторите, довели до погиването,
побърза да разкаже на дядо си за откриването.
– Дядо Кольо, научих как ще избавим тези Ципокрили,
ще произведем смес, включваща глюкоза,
ще станем свидетели на пълна метаморфоза,
вредите от пестицидите ще бъдат отстранени,
а добрите постъпки ще бъдат съхранени.
Така, дядо и внук, осъществиха общата мечта-
от гибел спасиха най-важните насекоми за планетата,
Спас – помощник стана, в работата влагаше обичта,
пчеларството беше и двете страни на монетата.
(семейна традиция, но и бизнес)
Анна Василева
© Анна Василева Все права защищены