Мечтата на пчеларите

Човек от двадесет и първи век,

със своята мисия стигнал далек.

От изчезване да спаси спасителки,

на златото на природата – носителки.

Родът му се прославил с пчеларство:

Старият дядо Кольо често боледувал,

скитал три дни да търси лекарство,

но напразно, само гладувал.

Завърнал се у дома с последни сили,

но какво да завари около къщата -

рояк пчели, които го вбесили.

– Как да ги прогоня? – питаше се той.

Умът му не го побираше – беда след беда,

виждаше от пчелите само вреда.

Вратата се отвори, излезе баба Пенка,

жизнерадостна и гиздава бе тя,

съхранила беше духът на младоженка.

Чу крясъците и се развъртя,

погледът й се спря върху яростта,

изобразена в лицето на старостта.

– Ти дълъг път си изминал,

Бог те е пазил през цялото време,

щом болнав през две планини си преминал,

кажи ми, има ли лек за твоето бреме?

– Тръгнах с надежда, а се върнах най-злочест.

Пенко, моя Пенко, не прибрах се с добра вест.

– Недей да криеш, защото ще помръкна,

Разкрий, сърцето ми изхвръкна.

– Няма нищо за приказване... – загледа се в рояка.

Лекарството стоеше пред очите на добряка,

но макар и заслепен, очите му отвориха:

– Кольо, мой Кольо, ти загуби упование,

но позволи да разбера с какво основание?

Цяр не намери, но от моите думи по-голям

еликсир няма, те ще те извадят от тая яма!

Нека за най-известния пчелар да ти разкажа.

Тотьо Стефанов - мой дядо и учител в живота,

с тежък труд, заслужил всяка банкнота.

Върна се от големия град, ферма за пчели направи,

и по този начин път към славата си проправи.

Макар целта му да не бе лечебна,

излекува хиляди болни със своя манов мед,

както чуваш, неговата дейност не е дребна,

усещам го в сърцето си, идва нашият ред.

-Пенко, моя Пенко, хубави думи изричаш,

но нямаме възможности, недей да отричаш,

спестените пари са за учението на децата,

нима искаш да ни се качат на главата?

Образованието е важно и ценно,

а моето здраве е нещо второстепенно.

– Кольо, мой Кольо, здравето е най-големият дар,

децата ще ги научим на нашите познания,

погледни себе си не като на семейството господар,

а като на оздравял човек, живеещ без стенания.

Тези думи останаха в съзнанието на Кольо.

Броени минути след казаното, той я погледна и каза:

– Да приемем, че ще направим както ти заяви,

пчеларството е непонятно за мен,

откъде въобще ще започнем? - интерес прояви.

Опитът, в ума му, изглеждаше абсурден.

– В дядовата къща има запазени книги,

а тя се намира, където са и речните диги.

Ще тръгна по следите на своето минало,

там-родното огнище отдавна е изстинало.

Минала една седмица, баба Пенка се завърнала,

с ентусиазъм книгите бе разгърнала,

а дядо Кольо умуваше и се подсмихваше,

вълнението, да види крайния резултат, не притихваше.

Времето отминаваше бързо, а с него и болестта,

а пчеларството донесе в живота им – сладостта.

Синът на дядо Кольо беше заминал по чужбина,

за него вест няма, оставил децата на стара гърбина.

Внукът, Спас , беше любознателен юнак,

когато навърши 18 години, съдбата му даде знак:

Прибирал се той от училище, в късен следобед,

забелязал нещо необичайно до своя велосипед.

Това бе растението, символът на щастие и късмет,

повдигна четирилистната детелина, а зад нея – силует.

Дядо Кольо, покрусен и залисан, стоеше навън,

чакаше на камбаната последния звън.

Спас искаше да узнае какво се е случило,

чувство загрижено у него се беше пробудило.

– Дядо, какво ти тежи на душата, как да спомогна?

– Чедо, гнилата работа сам не ще надмогна.

Природата е срещу нас, застрашава ни прехраната,

тегне проклятие над пчелите, измират ненадейно,

кръжи около фермата коварна птица – враната,

и нещастията не спират, а се нижат линейно.

– Но какво би причинило масовата смърт на медоносни,

те за нашето съществуване, са съдбоносни.

Ще намеря способ да ти бъда потребен,

човекът от моето време – от интернет е обсебен.

И прочете той за факторите, довели до погиването,

побърза да разкаже на дядо си за откриването.

– Дядо Кольо, научих как ще избавим тези Ципокрили,

ще произведем смес, включваща глюкоза,

ще станем свидетели на пълна метаморфоза,

вредите от пестицидите ще бъдат отстранени,

а добрите постъпки ще бъдат съхранени.

Така, дядо и внук, осъществиха общата мечта-

от гибел спасиха най-важните насекоми за планетата,

Спас – помощник стана, в работата влагаше обичта,

пчеларството беше и двете страни на монетата.

(семейна традиция, но и бизнес)

Анна Василева