Мечтата на поета

Душа ранена търси място свое
в объркан, хаотичен свят.
Ще види красотата на покоя
и светлата, извечна благодат.

И таз душа ще трябва да премине
през чудото на свойта красота.
Крилата и не ще загинат -
ще ги разтвори гръмко тя.

Ще изгори със своя блясък
копнежът жаден на презряно зло,
ще падне в бездната със трясък,
със изгорено, мамещо око.

Душата силна ще пропее
и ще излее в песни своя зов.
Светът за миг ще онемее,
ще се пробуди за любов.

Ще литнат птиците свободни
към нови, светли висини,
ще чуят гласовете родни
на своите добри бащи.

За този час мечтаем пъстро
и молим се във своя стих,
смиряваме се и се кръстим,
кълнем и хулим в ромон тих.

За този миг се борим вечно
със цялата си суета.
Подостряме и готвим меча,
и браним в римите света.