16 авг. 2013 г., 20:05

Мечтател

685 0 0

Лъкатуша по пътя надолу,

без посока, безпътна вървя,

разминавам се с някакви  хора,

непознати и с малки деца.

 

Влязох там в едно магазинче,

с дребен надпис „Продавам мечти”,

питах има ли малко за мене,

има – но сбъдването боли.

 

Предполагам е хубава болка,

щом ще имам реална мечта

и реших да си взема в торбата,

няколко, а не само една.

 

Тръгнах пак по пътя надолу,

с нови покупки на гръб

и изчезна онази умора,

дето носех по пътя до тук.

 

К’во пък толкоз,

сега съм мечтател,

имам пълен багаж със мечти,

също малко храна за душата

и какво от това, че боли.

 

За живот пълноценен рецепта

се оказа тази торба,

нека всеки да знае, че има

малко скрита надежда в дланта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преслава Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...