Лъкатуша по пътя надолу,
без посока, безпътна вървя,
разминавам се с някакви хора,
непознати и с малки деца.
Влязох там в едно магазинче,
с дребен надпис „Продавам мечти”,
питах има ли малко за мене,
има – но сбъдването боли.
Предполагам е хубава болка,
щом ще имам реална мечта
и реших да си взема в торбата,
няколко, а не само една.
Тръгнах пак по пътя надолу,
с нови покупки на гръб
и изчезна онази умора,
дето носех по пътя до тук.
К’во пък толкоз,
сега съм мечтател,
имам пълен багаж със мечти,
също малко храна за душата
и какво от това, че боли.
За живот пълноценен рецепта
се оказа тази торба,
нека всеки да знае, че има
малко скрита надежда в дланта.
© Преслава Петкова Всички права запазени