18 апр. 2015 г., 23:21

Мечтателка

609 0 3

Мечтателка съм по душа,
обичам да пътувам.
Понякога в представите си 
аз греша,
но никога не се преструвам.

 

Романтичка падам си голяма,
имам поглед над това.
Не подражавам на "Гергана" -
пускам котвата сама!

 

Пътешественик -
олицетворявам се като такава.
Е... не обикалям със самолет света, но обикалям 
по вълшебните поля,
избягвайки реалността.

 

Мирогледа ми към някои неща
неясен е за околността.
Това не пречи на една жена
да пътешества и сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Вълчанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От полята сили получи, че реалността боли! Харесах!
  • Благодаря отново! Човек се усъвършенства с времето, но определено трябва по пътя си да вижда подкрепа. Дори факта, че някой е коментирал за мен е много важен и значим. Хубава неделя и на теб!
  • Хубаво стихотворение. Хареса ми от раз. Естествено изповедно и докосващо. Още първият куплет ме изненада с една подкупваща и вълшебна простота на изказа. Силни са и последните 2 куплета, от които особено ме впечатли излъчената поезия от:

    "обикалям по вълшебните поля,избягвайки реалността."

    Това е истинска самородна находка. Едно, по смисъл философско, бижу.

    Единствено огъване долавям във втория куплет, който за моето скромно виждане, е отстъпващ на останалите. Но при желание тава е поправимо.

    Честно споделям - изненадан съм много приятно от теб, Елена! Иска ми се да вярвам, че ще запазиш този вектор в поезията си.
    Най-висока оценка за написаното от теб и хубава неделя!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...