След дългите дни с неспокойните нощи,
живеем ли ние, мечтаем ли още?
За селската къща, за кучето в двора,
как някой се връща, щастлив от умора,
как всичко се прави, с ума и сърцето,
с ръцете корави, навън под небето?
Навярно мечтаем, как там в планината,
с децата играем, с шума на реката,
как въздуха чист изпълва гърдите,
как блясък сребрист ни измива очите?
Какво като знаем, шума на морето,
навярно мечтаем, за пясък, където ...