Мечти
След дългите дни с неспокойните нощи,
живеем ли ние, мечтаем ли още?
За селската къща, за кучето в двора,
как някой се връща, щастлив от умора,
как всичко се прави, с ума и сърцето,
с ръцете корави, навън под небето?
Навярно мечтаем, как там в планината,
с децата играем, с шума на реката,
как въздуха чист изпълва гърдите,
как блясък сребрист ни измива очите?
Какво като знаем, шума на морето,
навярно мечтаем, за пясък, където
водата го гали и бурно подмята,
без мръсни парцали и тиня разлята?
Дали не мечтаем, да литнем в небето,
звезди да познаем, или нови планети?
...
Мечти, ах, мечти... но знаем това, че за мечтите,
граници няма открити!
© Дончо Антонов All rights reserved.
