Тук мечтахме в здрача...
Тръпна уморен!
Сам по пътя крача,
тъй е ден след ден.
Вечер мразовита
дебне ме отвън.
Виното изпито
моли ме за сън.
Толкова е тихо
без любов и страст.
Идваш само в стиха -
болка си без глас!
© ИВАН МИЛАНОВ Все права защищены