anabet (Ани Атанасова)
96

26 дек. 2008 г., 19:48

Мечти

Поэзия » Философская

660 0 2

Понякога се взирам във безкрая

на тъмното небе и си мечтая...

Да бъда светеща звезда

за млади, влюбени сърца.

Да бъда звезден прах

за сторения на земята грях.

Да бъда небесна пътека

свързваща няколко века -

вечна като Вселената,

безкрайна като небето!

Обгърната от тишина,

мечтая да живея с вещина.

Да бъда силна и добра

и да раздавам светлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬