Dec 26, 2008, 7:48 PM

Мечти 

  Poetry » Phylosophy
514 0 2

Понякога се взирам във безкрая

на тъмното небе и си мечтая...

Да бъда светеща звезда

за млади, влюбени сърца.

Да бъда звезден прах

за сторения на земята грях.

Да бъда небесна пътека

свързваща няколко века -

вечна като Вселената,

безкрайна като небето!

Обгърната от тишина,

мечтая да живея с вещина.

Да бъда силна и добра

и да раздавам светлина...

© Ани Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??