Dec 26, 2008, 7:48 PM

Мечти 

  Poetry » Phylosophy
562 0 2
Понякога се взирам във безкрая
на тъмното небе и си мечтая...
Да бъда светеща звезда
за млади, влюбени сърца.
Да бъда звезден прах
за сторения на земята грях.
Да бъда небесна пътека
свързваща няколко века -
вечна като Вселената,
безкрайна като небето!
Обгърната от тишина,
мечтая да живея с вещина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Атанасова All rights reserved.

Random works
: ??:??