10 июн. 2008 г., 07:57

Мечти ограбени

1.1K 0 2

               МЕЧТИ ОГРАБЕНИ

     Очи в очи с теб се гледаме, влюбено!
     Ръцете сплетени държим неразделно!
     Полъх - нежно развяващ косите
     в нощи, отдадени на мечтите!

     Слънце, излъчващо нежност,
     докосва лицата - копнежно!
     Любовта, изпълнила сърцата,
     държи ни в плен на чудесата!
  
     ≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈

      Защо отне ми тези мечти?
      Закъде ти сега се запъти?
      Без да кажеш нещо за сбогом
      тръгна с другата - внезапно, с нашите мечти!

      Щастливи бяха нашите дни,
      с обич изпълнени и красиви мечти!
      Но погълна всичко тази измама,
      сърцето ми остави разбито твоята измяна!

      Изпепели се от болка и душата.
      Изгубих в любовта вярата свята!
      Защо така ме ограби,
      дори частичка надежда не остави!

      Върви тогава, върви и не спирай,
      побързай, по-бързо с нея изчезвай!
      Назад не поглеждай, погледнеш ли,
      тъгата в очите ми ще зърнеш!

      От сърцето ми кървящо
      капка тежка ще падне -
      на ръката ти за сбогом протегната!
      Не я изтривай - тя ще ти напомня 
      болката, която ми причини измяната!

      Нека болка такава никога не усетиш,
      но споменът вечно в теб да живее!
    
      09.06.2008г.
      гр. Варна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мара Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много Мария, за топлите думи!
    Радвам се, че са ти харесали!
  • Имаш невероятно нежна душа миличка,и стиховете са ти много чувствени и хубави,целувам те!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...