Колко искам да съм малка,
пак безгрижно да раста!
Да си имам мама, татко,
малка да е моята сестра!
Колко искам да се върна,
детството да посетя!
В старата ни спалня да се гушна,
с мама, татко - бебчето сестра!
До тавана да подскачам,
в кухнята, на старата кушетка!
Мишката,
със супата си пак да храня!
През решетките да се провирам,
зайците из двора да преследвам,
да не спирам!
От халва - кутия, да намеря барабана
и кокошките във двора,
пак под строй да поведа!
Нищо, че петела ми се сърди!
Нищо, че от завист,
гребена му капки кръв ще пръсне
- толкоз много е ядосан,
толкоз много го е яд!
Искам в старата ни къща,
даже само и за миг...
пак отново да се върна -
да се радвам, да подскачам !
Да съм малък, палав ученик!
В двора на индианци и велможи да играя!
Боба, да е мойто типи!
Зелките, да са ми враг
и главите им да се търкалят
към тавата за обяд!
Колко вкусно, вкусно ще е
след игрите ,
да си хапнеш от сърмите
и от супичката с пресен боб,
гдето само Мама може
сладко тъй да сготви -
пръстите си да оближеш,
че да питаш и за още!
...Еххх, да можех! Ех, да можех!
Пак се нещо размечтах!
Valentina N.V. (Mitova)
07/06/2021