20 мая 2012 г., 15:59

Между Дявола и Бога 

  Поэзия » Другая
1447 0 17


"Няма ненаказано добро." Оскар Уайлд

 

Платих си всичко.
Всичко си платих.
И вярата,
и сълзите,
и добрините.
Изпята съм
като църковен стих
и като свещ
прегърбена догарям.

 

Раждах се.
Умирах.
И възкръсвах.
И пак умирах.
Но не като сега.
Сега съм друга,
(рядко ми се случва)
но помня - бях...
на Господа сълза!

 

Платих си всичко.
Данъци и сметки.
И триците,
и хляба,
и брашното.
Изтрих си сянката -
на никой да не пречи.
Преглъщах думите,
превърнах се в утроба.

 

Оставам твоя.
Късно е да бягам.
Сама си вързах клуп,
по "правилата".
Плачеш ли?
Отричаш ли ме вече?!

 

Рабирам.
Лоша съм...
и Дявола разплаках.

 

© Анета Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??