Между Дявола и Бога
"Няма ненаказано добро." Оскар Уайлд
Платих си всичко.
Всичко си платих.
И вярата,
и сълзите,
и добрините.
Изпята съм
като църковен стих
и като свещ
прегърбена догарям.
Раждах се.
Умирах.
И възкръсвах.
И пак умирах.
Но не като сега.
Сега съм друга,
(рядко ми се случва)
но помня - бях...
на Господа сълза!
Платих си всичко.
Данъци и сметки.
И триците,
и хляба,
и брашното.
Изтрих си сянката -
на никой да не пречи.
Преглъщах думите,
превърнах се в утроба.
Оставам твоя.
Късно е да бягам.
Сама си вързах клуп,
по "правилата".
Плачеш ли?
Отричаш ли ме вече?!
Рабирам.
Лоша съм...
и Дявола разплаках.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
