Между любовта!
Мразих те и те обичах,
исках те, а после те отричах.
Търсих те и те намирах,
после бягах, но се спирах.
Кажи, защо така се случи,
сгреших ли, между нас не се получи.
Не мога да се примиря
и пак към теб вървя.
Губи те и плачеше душата,
имах те, но пак избягах.
До кога, кажи ми, мило?
С теб винаги така е било,
но така сърцето ми е все само.
Срещаме се като непознати,
харесвам те и търся любовта ти!
Ала после идва пак мига,
когато бяга любовта.
Не мога вечно в този кръговрат,
днес си с мене, а утре непознат.
Това сме ти и аз,
луна красива, скрила тайни и така сама,
а утре ярко сланце, което търси нежната луна.
Не можем с тебе да се стигнем,
пътищата ни все се раделят,
но утре пак ще те потърся,
ще избягам и после пак...
ОБИЧАМ ТЕ - това го зная,
СТРАХ МЕ Е... да го призная!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ками Все права защищены
