romantika_F (Ками)
7 6
May 31, 2006, 11:20 AM

Между любовта! 

  Poetry
854 0 2

Мразих те и те обичах,
исках те, а после те отричах.
Търсих те и те намирах,
после бягах, но се спирах.
Кажи, защо така се случи,
сгреших ли, между нас не се получи.
Не мога да се примиря
и пак към теб вървя.
Губи те и плачеше душата,
имах те, но пак избягах.
До кога, кажи ми, мило?
С теб винаги така е било,
но така сърцето ми е все само.
Срещаме се като непознати,
харесвам те и търся любовта ти!
Ала после идва пак мига,
когато бяга любовта.
Не мога вечно в този кръговрат,
днес си с мене, а утре непознат.
Това сме ти и аз,
луна красива, скрила тайни и така сама,
а утре ярко сланце, което търси нежната луна.
Не можем с тебе да се стигнем,
пътищата ни все се раделят,
но утре пак ще те потърся,
ще избягам и после пак...
ОБИЧАМ ТЕ - това го зная,
СТРАХ МЕ Е...  да го призная!

© Ками All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Незнам може би не е любовта,но тогава защо го обичам повече от собствения си живот,защо щом го видя и се изгубя в очити му,намирам смисъл да продължавам да се боря!?Защо не напуска мислите ми?Объркана съм!
    Благодаря от сърце за оценката!
  • хубаво е 6
Random works
: ??:??