25 нояб. 2008 г., 11:26

Между скръб и радост

787 0 6
Нов живот започва след смъртта.
Не телесната - духовната такава.
Надясно тръгва без следи скръбта,
радостта поема с ведър глас наляво.
По средата тръгнал, ти недей да спираш,
нито пък се връщай отначало.
Не можеш нови друми да избираш -
единствено е пътят за направо.
И ако животът ненадейно те попита
някой ден: "Надясно ли, наляво?" -
недей наляво ти веднага да залиташ -
със радост да започваш нямаш право.
Надясно ли пък тръгнеш, не очаквай
някой теб да дойде да спасява.
Битието, че сме слаби ни натяква.
Не се моли. Дори не се надявай.

Затуй, ако животът те попита
някой ден: "Надясно ли, наляво?" -
ще замълчиш. И няма да избираш.
Пътят води винаги направо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...