25 нояб. 2008 г., 11:26

Между скръб и радост

788 0 6
Нов живот започва след смъртта.
Не телесната - духовната такава.
Надясно тръгва без следи скръбта,
радостта поема с ведър глас наляво.
По средата тръгнал, ти недей да спираш,
нито пък се връщай отначало.
Не можеш нови друми да избираш -
единствено е пътят за направо.
И ако животът ненадейно те попита
някой ден: "Надясно ли, наляво?" -
недей наляво ти веднага да залиташ -
със радост да започваш нямаш право.
Надясно ли пък тръгнеш, не очаквай
някой теб да дойде да спасява.
Битието, че сме слаби ни натяква.
Не се моли. Дори не се надявай.

Затуй, ако животът те попита
някой ден: "Надясно ли, наляво?" -
ще замълчиш. И няма да избираш.
Пътят води винаги направо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...