Между скръб и радост
Нов живот започва след смъртта.
Не телесната - духовната такава.
Надясно тръгва без следи скръбта,
радостта поема с ведър глас наляво.
По средата тръгнал, ти недей да спираш,
нито пък се връщай отначало.
Не можеш нови друми да избираш -
единствено е пътят за направо.
И ако животът ненадейно те попита
някой ден: "Надясно ли, наляво?" -
недей наляво ти веднага да залиташ -
със радост да започваш нямаш право.
Надясно ли пък тръгнеш, не очаквай
някой теб да дойде да спасява.
Битието, че сме слаби ни натяква.
Не се моли. Дори не се надявай.
Затуй, ако животът те попита
някой ден: "Надясно ли, наляво?" -
ще замълчиш. И няма да избираш.
Пътят води винаги направо.
Не телесната - духовната такава.
Надясно тръгва без следи скръбта,
радостта поема с ведър глас наляво.
По средата тръгнал, ти недей да спираш,
нито пък се връщай отначало.
Не можеш нови друми да избираш -
единствено е пътят за направо.
И ако животът ненадейно те попита
някой ден: "Надясно ли, наляво?" -
недей наляво ти веднага да залиташ -
със радост да започваш нямаш право.
Надясно ли пък тръгнеш, не очаквай
някой теб да дойде да спасява.
Битието, че сме слаби ни натяква.
Не се моли. Дори не се надявай.
Затуй, ако животът те попита
някой ден: "Надясно ли, наляво?" -
ще замълчиш. И няма да избираш.
Пътят води винаги направо.
© Валери Шуманов All rights reserved.
