Преболедувах лятото. Земята жежка
със мене лятото преболедува.
И небесата пребледнели, тежки,
четирсетградусово не бълнуват.
Не сипе се отгоре огън,
земята под нозете ми е кротка.
И жегата със змийския си поглед
не ме кълве в петите лятно боси.
Пулсиращият мрак не ме обвива
със пипала от сънища и душна тежест,
не чезна нощем полужива
в очакване на утринната свежест. ...