Как ми се иска

да бъда открита,

да сваля маската си,

да разкрия картите си.

Да ти кажа в очите

какво мисля за теб,

да разкрия лъжите,

в които оплете и мен.

Искам токова много

да ти се изплюя в лицето,

да изплюя цялата болка

и гняв върху теб.

Но нещо ме спира,

въздържам се едва,

това ме депресира

и убива мойта душа.

Ако го сторя,

значи да горя в ада,

ако докрай се боря,

в бой ще падна.

Затова навярно

ти никога няма да разбереш

мнението ми гадно

                              за теб.

Но знай!

Нито за миг не забравяй,

на този свят

за злините всеки  си плаща!

Не забравяй!

Ти си един от тях -

злосторниците

на този свят.

Помни!

Няма безплатен обяд,

всеки подлец

намира своя ад.

Ти си един от тях,

сега се забавлявай,

но за своя грях

ще платиш, не забравяй!

Твойте злини

водят те към твоята гибел,

в Ада ще гориш,

в Рая никой няма да те иска.

Аз не съм ти съдник,

макар че ми се иска,

помни, че си смъртен,

разкай се и прошка поискай!

Аз не съм ти съдник,

друг с това се разпорежда.

Аз съм обикновен смъртен,

човек, търсещ надежда.

Търся баланс и хармония,

желая по-добър живот,

но получавам болка и агония,

омраза, вместо любов.

Но това ще преодолея някога,

надявам се скоро,

ще бъда свободна като вятъра,

а ти  "memento mori"!

Ще преживея всичко това -

болката, която ми причини,

ще намеря лъч светлина

и всичко в мен ще се възроди.

Как ми се иска

да бъда открита пред теб,

постигнах го и ето, разкрих се,

сега умът ми е по-облекчен.

Вече ти казах в очите

какво мисля за теб,

за подлостта и лъжите

и греховете ти към мен,

"Memento mori", кретен!