Метадиханно
В един идеален свят
бихме били идеални заедно.
Но този свят не ни е брат,
осъдил ни е да не бъдем двама.
В един идеален свят
били ли бихме едно цяло?
Да бихме, защото сме еднакви,
дъхът си сляли бихме безвъзвратно.
И нашето дихание би вдъхнало
на света една нова атмосфера.
И нашето дихание би вдишало
общ въздух нов в дробове тънкостенни.
И степени ще изкачиме заедно,
и над стени ще прелетим,
защото заедно сме вдъхновени
във вечната душа да бъдем дим.
Но в този грешен свят, уви,
различни с тебе сме души.
На материалното във плен,
обречени да станем тлен.
И затова мълчиш сега. Ти знаеш -
с думи тленни няма да ме задържиш.
Нито аз със моя поглед прям
в реала мога да ти бъда храм.
Затова ще се обичаме идеално -
далеч един от друг в реалността,
ще се докосваме във времето ментално
докато най-сетне свържем се във вечността...
© Хел Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Младен! Радвам се, че ти хареса, всъщност е вдъхновено от твоето стихотворение за готическата катедрала на духа! Аз лично не отричам материалното, но в случая поради незрялост връзката няма как да се осъществи по друг начин освен отвъд преградите на предразсъдъците.
-
Много ми хареса!
Няма нищо по-трайно от свързването на душите във вечността.
Всичко друго е тлен.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
