Tangerine (Хел)
135 1647
15.02.2023 г., 9:52 ч.  

Метадиханно 

  Поезия » Любовна
828 1 2

В един идеален свят

бихме били идеални заедно.

Но този свят не ни е брат,

осъдил ни е да не бъдем двама.

 

В един идеален свят

били ли бихме едно цяло?

Да бихме, защото сме еднакви,

дъхът си сляли бихме безвъзвратно.

 

И нашето дихание би вдъхнало

на света една нова атмосфера.

И нашето дихание би вдишало

общ въздух нов в дробове тънкостенни.

 

И степени ще изкачиме заедно,

и над стени ще прелетим,

защото заедно сме вдъхновени

във вечната душа да бъдем дим.

 

Но в този грешен свят, уви, 

различни с тебе сме души.

На материалното във плен,

обречени да станем тлен.

 

И затова мълчиш сега. Ти знаеш -

с думи тленни няма да ме задържиш.

Нито аз със моя поглед прям

в реала мога да ти бъда храм. 

 

Затова ще се обичаме идеално -

далеч един от друг в реалността,

ще се докосваме във времето ментално

докато най-сетне свържем се във вечността...

 

 

© Хел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Младен! Радвам се, че ти хареса, всъщност е вдъхновено от твоето стихотворение за готическата катедрала на духа! Аз лично не отричам материалното, но в случая поради незрялост връзката няма как да се осъществи по друг начин освен отвъд преградите на предразсъдъците.
  • Много ми хареса!
    Няма нищо по-трайно от свързването на душите във вечността.
    Всичко друго е тлен.
Предложения
: ??:??