15 февр. 2013 г., 15:00

Метафорично 

  Поэзия » Философская
480 0 0

Душата ми е пеперуда малка.

Щом зърне светлинка и мигом  

тя се втурва пощуряла....

Пърха, пърха весело с крилца

и се радва, смее - също оглупяла...

Но често, много често дори и светлинката

я затуля мракът.

Тогава мъничката слаба пеперудка

се стъписва, търси вярната посока

и лети, лети, но накъде - и тя не знае...

И уморена отново да открие светлинката

не усеща, че ранени ù са крилцата.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??