Душата ми е пеперуда малка.
Щом зърне светлинка и мигом
тя се втурва пощуряла....
Пърха, пърха весело с крилца
и се радва, смее - също оглупяла...
Но често, много често дори и светлинката
я затуля мракът.
Тогава мъничката слаба пеперудка
се стъписва, търси вярната посока
и лети, лети, но накъде - и тя не знае...
И уморена отново да открие светлинката
не усеща, че ранени ù са крилцата.