liastovicata (Поли)
40 624
2 июн. 2006 г., 21:07

МИГ 

  Поэзия
780 0 6

Вървях по улицата бавно
и се любувах на цветя -
разцъфнали слънца и странно
не мислих нищо във мига. 
Отдадена на таз наслада
пак омагьосана мечтах
и чувах птича серенада,
вървейки сякаш полетях. 
Тогаз се случи ненадейно
видях те, образ сред гора
от хора и във мен сърцето
от страст безумна полудя. 
Заби, заблъска истерично,
до болка кърваво преля,
а силуетът ти мистично
засвети в сивата тълпа. 
Объркано се спрях смутена-
ти втренчен гледаше във мен
и всичко почна да изчезва...
останахме във собствен плен. 
На молекули се разбихме
и светлината ни подде,
издигна ни и се стопихме
в едно изгарящо небе. 
Туптим сега във синевата
свободни, влюбени души,
а всяка нощ от обичта ни
се раждат бляскави звезди. 

02.06.2006г.

© Поли Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тази вечер не мога да си махна усмивката от лицето Светослав
    Ще спя на млечния път май! Благодаря ти! Радвам се, че ти хареса
  • Злате, Руми сърдечно ви благодаря за милите думи!
    Бъдете много обичани
  • Дай боже всекиму такава емоция. Ти успя да заразиш и други с нея... А небето свети с по-силен блясък нощ след нощ. Поздрав, Поли!
  • Възхитена съм....
  • Благодаря Ви!
    Радвам се, че Ви хареса.
    Бъдете много щастливи и обичани
  • Туптим сега във синевата
    свободни, влюбени души,
    а всяка нощ от обичта ни
    се раждат бляскави звезди.

    Браво, Поли! Красиво е!
Предложения
: ??:??