МИГ
Вървях по улицата бавно
и се любувах на цветя -
разцъфнали слънца и странно
не мислих нищо във мига.
Отдадена на таз наслада
пак омагьосана мечтах
и чувах птича серенада,
вървейки сякаш полетях.
Тогаз се случи ненадейно
видях те, образ сред гора
от хора и във мен сърцето
от страст безумна полудя.
Заби, заблъска истерично,
до болка кърваво преля,
а силуетът ти мистично
засвети в сивата тълпа.
Объркано се спрях смутена-
ти втренчен гледаше във мен
и всичко почна да изчезва...
останахме във собствен плен.
На молекули се разбихме
и светлината ни подде,
издигна ни и се стопихме
в едно изгарящо небе.
Туптим сега във синевата
свободни, влюбени души,
а всяка нощ от обичта ни
се раждат бляскави звезди.
02.06.2006г.
© Поли All rights reserved.
