8 мая 2014 г., 23:31

Миг 

  Поэзия » Любовная
479 0 1

Времето препуска. И пулсира
чак до дълбините на смъртта,
внезапно пътя му блокира
 усмивката ти - грейнала в нощта...

в реките тъмни, на кръвта ми,
избистря се лице на ангел.
 И непокътнато за да остане,
 изплувам - да не го удавя

До теб е пътят ми пряк миг,
откраднато, от Вечността, квадратче -
превърнато в изящен щрих
от порив, за любов, тъй плачещ!

Сърцето ми пленено сякаш спира
 в прегръдката на твоята коса.
И ако беше само сън Захирът,
то в този миг си сбъдната мечта.

© Тони Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??