Миг
Времето препуска. И пулсира
чак до дълбините на смъртта,
внезапно пътя му блокира
усмивката ти - грейнала в нощта...
в реките тъмни, на кръвта ми,
избистря се лице на ангел.
И непокътнато за да остане,
изплувам - да не го удавя
До теб е пътят ми пряк миг,
откраднато, от Вечността, квадратче -
превърнато в изящен щрих
от порив, за любов, тъй плачещ!
Сърцето ми пленено сякаш спира
в прегръдката на твоята коса.
И ако беше само сън Захирът,
то в този миг си сбъдната мечта.
© Тони Колев All rights reserved.
