11 нояб. 2011 г., 21:54

Миг

1.1K 0 7

На една ръка разтояние съм от теб сега,

моляте недей да тръгваш веднага.

Живота е една лъжа.

Забрави за всичко,недей така,

не ми го причинявай ти сега.

Какво направих,във какво сгреших.

Немога аз без теб,запомни,

обичам те,обичай ме и ти.

Знаеш ли със теб как искам да остана,

да живея всеки божи ден,

знам, че смисъл няма

и не ме обичаш вече ти,но запомни!

 

Дори да остарея без да те видя,знай че ти си,

всичко което никога няма да имам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Даскалов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...