11.11.2011 г., 21:54

Миг

1.1K 0 7

На една ръка разтояние съм от теб сега,

моляте недей да тръгваш веднага.

Живота е една лъжа.

Забрави за всичко,недей така,

не ми го причинявай ти сега.

Какво направих,във какво сгреших.

Немога аз без теб,запомни,

обичам те,обичай ме и ти.

Знаеш ли със теб как искам да остана,

да живея всеки божи ден,

знам, че смисъл няма

и не ме обичаш вече ти,но запомни!

 

Дори да остарея без да те видя,знай че ти си,

всичко което никога няма да имам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Даскалов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...