Защо тъгуваш, малки принце?
Къде остави радостта?
Не сипвай жал в бокал пиринчен -
да пия искам от страстта.
От нея сипвай, да опие
сърцето, що по здрач боли.
Къде е тя? Къде сме ние?
Я, виж! Нощта отвън вали!
Налей ми още, принце малък,
та утре да не помня миг.
Скърши от сладостта си залък,
че от страстта така горчи.
Щом съмне - тръгвам, принце тъжен.
За добър час налей ми пак.
На други утре ще си нужен.
Ти малък си, но знаеш как.
© Череша Все права защищены