Apr 7, 2013, 1:47 PM

Миг от Принца

  Poetry
1K 1 3

Защо тъгуваш, малки принце?
Къде остави радостта?
Не сипвай жал в бокал пиринчен -
да пия искам от страстта.
От нея сипвай, да опие
сърцето, що по здрач боли.
Къде е тя? Къде сме ние?
Я, виж! Нощта отвън вали!
Налей ми още, принце малък,
та утре да не помня миг.
Скърши от сладостта си залък,
че от страстта така горчи.
Щом съмне - тръгвам, принце тъжен.
За добър час налей ми пак.
На други утре ще си нужен.
Ти малък си, но знаеш как.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Череша All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за топлото посрещане!
  • И на мен много ми хареса !!! Не че съм специалист, но не е нужно да си чел дебели книги, за да знае как, дали и колко да възприема, чувства и усеща Душата ти !!!
  • Добре дошла! И добро начало!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...