14 янв. 2005 г., 09:48

Миг от раждане

921 0 6
Ах, момиче, момиче
тънко стъбълце
на слънцето и дъждовете.
Трепериш…
Пролетният така е ласкав
виж
играе младо слънце
в крехки листи.
Ти – цъфтиш.
О, летният – така богат е
и колко силно слънце.
Брилянтени корони,
безкрайни отражения.
Ах, есенния – така е топъл,
мек и нежно слънце.
Единствено прераждане
и ръст висок.
Ех, през зимата дъждът е с друго
име и слънце неподвижно.
Сега заспиваш леко …
Окъпана в спомени за дъждове
и слънце.
Не трепери…

Вселената е миг от раждане.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив и нежен стих!
  • Боряна..хубамо прекрасно е да усещате..а може би изва от Б..то?))))
  • Даричка..красив Дар...къде ми се загуби ..между белите рози???
  • Катина..толкова ме зарадвахте...със светлината. Нека, нека да бъде!
  • Видях го твоето слънчево момиче
    Крехко е стеблото нейно,
    главата нейна ухае в цветен аромат
    добра и силна е нейната душа!
    Прероди се за да раздава светлината на света!

    Поздрави!
    Слънце, светлина ти пожелавам!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...