Jan 14, 2005, 9:48 AM

Миг от раждане

  Poetry
918 0 6
Ах, момиче, момиче
тънко стъбълце
на слънцето и дъждовете.
Трепериш…
Пролетният така е ласкав
виж
играе младо слънце
в крехки листи.
Ти – цъфтиш.
О, летният – така богат е
и колко силно слънце.
Брилянтени корони,
безкрайни отражения.
Ах, есенния – така е топъл,
мек и нежно слънце.
Единствено прераждане
и ръст висок.
Ех, през зимата дъждът е с друго
име и слънце неподвижно.
Сега заспиваш леко …
Окъпана в спомени за дъждове
и слънце.
Не трепери…

Вселената е миг от раждане.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив и нежен стих!
  • Боряна..хубамо прекрасно е да усещате..а може би изва от Б..то?))))
  • Даричка..красив Дар...къде ми се загуби ..между белите рози???
  • Катина..толкова ме зарадвахте...със светлината. Нека, нека да бъде!
  • Видях го твоето слънчево момиче
    Крехко е стеблото нейно,
    главата нейна ухае в цветен аромат
    добра и силна е нейната душа!
    Прероди се за да раздава светлината на света!

    Поздрави!
    Слънце, светлина ти пожелавам!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....