Миг от вечността
когато бяхме с тебе под дъжда.
Почти забравила бях за това,
дори запитах се кога?!
Споменът до мене долетя,
не ме оставя, следва ме сега!
Прегръща ме, затварям аз очи,
завръщам се в красиви летни дни!
Щастливи бяхме двама под дъжда,
докоснати за миг от любовта,
под нежната ръка на есента.
Без думи, обещания, писма,
миг кратък е от вечността.
Вървейки, срещна ни кола,
със скорост бясна излетя
и гибел следваше в нощта,
но ти ме хвана със ръка
и хвърли ме безпомощна така!
Треперехме и двамата в нощта!
Ти продължи живота ми с това!
И дълго ще си спомням за деня,
когато бяхме с тебе под дъжда,
за кратък МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА !Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Йорданова Все права защищены
