Миг от вечността

3 дек. 2008 г., 21:37

Поэзия » Другая

610 0 2

До мене идва спомен за деня,

когато бяхме с тебе под дъжда.

Почти забравила бях за това,

дори запитах се кога?!

Споменът до мене долетя,

не ме оставя, следва ме сега!

Прегръща ме, затварям аз очи,

завръщам се в красиви летни дни!

Щастливи бяхме двама под дъжда,

докоснати за миг от любовта,

под нежната ръка на есента.

Без думи, обещания, писма,

миг кратък е от вечността.

Вървейки, срещна ни кола,

със скорост бясна излетя

и гибел следваше в нощта,

но ти ме хвана със ръка

и хвърли ме безпомощна така!

Треперехме и двамата в нощта!

Ти продължи живота ми с това!

И дълго ще си спомням за деня,

когато бяхме с тебе под дъжда,

за кратък МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА !