bgblackpearl (Виктория Йорданова)
5 6
Dec 3, 2008, 9:37 PM

Миг от вечността 

  Poetry » Other
618 0 2
До мене идва спомен за деня,

 когато бяхме с тебе под дъжда.

 Почти забравила бях за това,

 дори запитах се кога?!

 Споменът до мене долетя,

 не ме оставя, следва ме сега!

 Прегръща ме, затварям аз очи,

 завръщам се в красиви летни дни!

 Щастливи бяхме двама под дъжда,

 докоснати за миг от любовта,

 под нежната ръка на есента.

 Без думи, обещания, писма,

 миг кратък е от вечността.

 Вървейки, срещна ни кола,

 със скорост бясна излетя

 и гибел следваше в нощта,

 но ти ме хвана със ръка

 и хвърли ме безпомощна така!

 Треперехме и двамата в нощта!

 Ти продължи живота ми с това!

 И дълго ще си спомням за деня,

 когато бяхме с тебе под дъжда,

 за кратък МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА !

© Виктория Йорданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??