15 дек. 2009 г., 11:03

Миг пред отвъдното

935 0 0

 

 

Миг преди да мина в отвъдното

http://www.vbox7.com/play:6ec73799

 

Като бели птички,

летящи с вятъра на юг,

оставяш мислите ми

да започват с теб

и да завършват тук.

Като накипрена в дантели

коледна история,

оставяща следи от щастие

и зимно сгушване,

пред тихото огнище,

до стария люлеещ стол,

до спомените за живота

и за хората в него,

обичани,

прегръщани,

запомнени в светлина...

 

След сблъсъците,

след загубите

и след събуденото щастие

и сила за живот,

след прощалните проронени сълзи

и светещата усмивка на

посрещане,

и щастието от роденото дете,

и тихия порив на първия

учебен ден,

и първото докосване,

и първата надежда,

и първото признание,

и първата безсънна нощ.

До сетния ти час...

До последния ти миг...

Ще те сгряват винаги

в пространството...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гари Адамс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....