Миг преди да мина в отвъдното
http://www.vbox7.com/play:6ec73799
Като бели птички,
летящи с вятъра на юг,
оставяш мислите ми
да започват с теб
и да завършват тук.
Като накипрена в дантели
коледна история,
оставяща следи от щастие
и зимно сгушване,
пред тихото огнище,
до стария люлеещ стол,
до спомените за живота
и за хората в него,
обичани,
прегръщани,
запомнени в светлина...
След сблъсъците,
след загубите
и след събуденото щастие
и сила за живот,
след прощалните проронени сълзи
и светещата усмивка на
посрещане,
и щастието от роденото дете,
и тихия порив на първия
учебен ден,
и първото докосване,
и първата надежда,
и първото признание,
и първата безсънна нощ.
До сетния ти час...
До последния ти миг...
Ще те сгряват винаги
в пространството...
© Гари Адамс Всички права запазени