15.12.2009 г., 11:03

Миг пред отвъдното

933 0 0

 

 

Миг преди да мина в отвъдното

http://www.vbox7.com/play:6ec73799

 

Като бели птички,

летящи с вятъра на юг,

оставяш мислите ми

да започват с теб

и да завършват тук.

Като накипрена в дантели

коледна история,

оставяща следи от щастие

и зимно сгушване,

пред тихото огнище,

до стария люлеещ стол,

до спомените за живота

и за хората в него,

обичани,

прегръщани,

запомнени в светлина...

 

След сблъсъците,

след загубите

и след събуденото щастие

и сила за живот,

след прощалните проронени сълзи

и светещата усмивка на

посрещане,

и щастието от роденото дете,

и тихия порив на първия

учебен ден,

и първото докосване,

и първата надежда,

и първото признание,

и първата безсънна нощ.

До сетния ти час...

До последния ти миг...

Ще те сгряват винаги

в пространството...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гари Адамс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...