Миг преди това
На тези, които си отиват преди очите ни (пред студените ни, празни очи)...
Като гънките по пръстите втвърдени
от докосване на мъртви цветове...
Като болката в очите уморени -
от вторачване в мъглите.
Като псе,
изоставено в подножието мръсно.
Там - на кота нула на града.
Под подметките - на гладно и на тъмно.
На бунището... в сърцето на света.
Като риза овехтяла, изтъняла -
проветрявана от сиви ветрове...
Се усещам още. В шепите си - цяла.
Миг преди сърцето ми да спре.
И под твърдата черупка от фалшивости,
под пороя думи с призрачни лица,
има още, малко още чисто...
Миг преди... да бъда без душа.
Да.
Сред полумъртвите умирам...
И не помня вече чужди имена.
Но съм още... още... още... ЖИВА!
Миг...
Да.
Само миг преди това...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
