Миг преди това
На тези, които си отиват преди очите ни (пред студените ни, празни очи)...
Като гънките по пръстите втвърдени
от докосване на мъртви цветове...
Като болката в очите уморени -
от вторачване в мъглите.
Като псе,
изоставено в подножието мръсно.
Там - на кота нула на града.
Под подметките - на гладно и на тъмно.
На бунището... в сърцето на света.
Като риза овехтяла, изтъняла -
проветрявана от сиви ветрове...
Се усещам още. В шепите си - цяла.
Миг преди сърцето ми да спре.
И под твърдата черупка от фалшивости,
под пороя думи с призрачни лица,
има още, малко още чисто...
Миг преди... да бъда без душа.
Да.
Сред полумъртвите умирам...
И не помня вече чужди имена.
Но съм още... още... още... ЖИВА!
Миг...
Да.
Само миг преди това...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
