Хвърлените камъни не плачат...
Плачат само хвърлените думи.
Очи на махмурлия. Тъжнозначност.
(И улицата падна помежду ни.)
Не търся твоите мигли на самотник -
сама съм и без тяхното сълзене.
Имам си луна, която тропва
ежевечерно на вратника във мене
и сама си плача (ако бърза),
понякога я каня - на по чашка.
Не чакам твойта песен - нея вързах
за вечерите сини... ...