10 мар. 2007 г., 16:13
Знаеш ли, мила, тълпите са страшни,
шарени, тихи по площадите празни.
Тълпите смълчани, виковете сподавени,
крехко заключени под домашен арест.
Щом празно затихнат, по пладне, площадите,
пази се от улици, претъпкано гладни -
Стой надалеч, и мила, пази се -
от черната кръв на тълпите по пладне!
Не ще ти помогне светлия кръст,
светлината в очите в миг ще изгасне.
В краката им всичко - все едно пръст -
и рият с копита зверовете по пладне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация