Мила, пази се...
Знаеш ли, мила, тълпите са страшни,
шарени, тихи по площадите празни.
Тълпите смълчани, виковете сподавени,
крехко заключени под домашен арест.
Щом празно затихнат, по пладне, площадите,
пази се от улици, претъпкано гладни -
Стой надалеч, и мила, пази се -
от черната кръв на тълпите по пладне!
Не ще ти помогне светлия кръст,
светлината в очите в миг ще изгасне.
В краката им всичко - все едно пръст -
и рият с копита зверовете по пладне.
Знаеш ли, мила, нощта ще ги тласне
вън от затвора на крехкия ум...
Утрото първо на асфалта ще падне
с окървавено око на изгряващо слънце.
Знаеш ли, мила, с тебе дано съм,
след срамния изгрев над черни площади.
Ще рият прахта пред очите ми черни,
ще ругаят, ще пият - ще търсят пролука...
ще сложа огради!
Стой надалеч, и мила, пази се
от черната кръв на тълпите по пладне -
любовта си ще скрия при приятели верни,
щом кърваво утро в очите ни падне!
шарени, тихи по площадите празни.
Тълпите смълчани, виковете сподавени,
крехко заключени под домашен арест.
Щом празно затихнат, по пладне, площадите,
пази се от улици, претъпкано гладни -
Стой надалеч, и мила, пази се -
от черната кръв на тълпите по пладне!
Не ще ти помогне светлия кръст,
светлината в очите в миг ще изгасне.
В краката им всичко - все едно пръст -
и рият с копита зверовете по пладне.
Знаеш ли, мила, нощта ще ги тласне
вън от затвора на крехкия ум...
Утрото първо на асфалта ще падне
с окървавено око на изгряващо слънце.
Знаеш ли, мила, с тебе дано съм,
след срамния изгрев над черни площади.
Ще рият прахта пред очите ми черни,
ще ругаят, ще пият - ще търсят пролука...
ще сложа огради!
Стой надалеч, и мила, пази се
от черната кръв на тълпите по пладне -
любовта си ще скрия при приятели верни,
щом кърваво утро в очите ни падне!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Ганчев Все права защищены
