Мили
Твоята лъжа, мили, ме прокле да съм сама
в радост и неволя, мили, спомням си това:
Друга замени ме, мили, и останах без сърце,
твоята измама, мили, всичко ми отне!
И една сутрин рано, мили,с кочих в мъртвото море...
Така погълнаха вълните едно измамено дете!
Ти, лъжецо страстен, мили, тъй прокле една жена,
вечно твоя аз да бъда съм орисана!
И спаси ме навреме, мили, една вълна така добра,
изтласка на брега, мили, моята душа,
но защо ли - не виждам смисъл в това,
моята утеха, мили, е мисълта за смъртта!
Ти, лъжецо страстен, мили, тъй прокле една жена,
вечно твоя аз да бъда съм орисана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Цветкова Все права защищены
