Музите често разплакани
падат в съдби разпиляни.
В сълза на поет се престорят,
сетне в безмълвно страдание.
В цветче орисия на някого,
в ръка, разлюляна за сбогом.
Но вятърът помни последните,
истински влюбени хора...
© Йоана Все права защищены