Apr 25, 2016, 10:11 AM

Милувка от съдбата

  Poetry » Other
576 0 9

 

Музите често разплакани
падат в съдби разпиляни.
В сълза на поет се престорят,
сетне в безмълвно страдание.
В цветче орисия на някого,
в ръка, разлюляна за сбогом.
Но вятърът помни последните,
истински влюбени хора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Ако музите са красиви, то е, защото поетите ги има... https://otkrovenia.com/bg/stihove/muza-45

Comments

Comments

  • Знаеш ли Йоанче...чета те...сега и ми поправи вечерта...за миг. Преди малко плаках...и все още ми се плаче..., има мъки които си тръгват трудно или не си тръгват, но вече се усмихвам...човек трябва да се бори и въпреки всичко около него и в него да се наслади на "милувката от съдбата". Добрата енергия, която носиш в себе си...я предаваш в стиховете си и прочета ли нещо твое, чувствам прилива на точно тази енергия, заразяваща е...щедра е...и става една идея по безкрайна всеки път. Това е много. Защото и когато съм широко усмихната, чета и ми става една идея по доволно.
  • Харесах и оценявам! Поздрави,Йоана! Хубав ден!
  • "Музите често разплакани
    падат в съдби разпиляни
    ...
    Но вятърът помни последните,
    истински влюбени хора..."

    Повече от прекрасно!!!
    .......
  • Нека моята песен от Музата първо започна
    на Зевс щитодържеца дъщерята обична Ерато,
    песен съзвучна струи неуморно от нейните устни
    там край чертогът на татко и Зевс Гръмовержец...
  • Хареса ми! Някак се почувствах съпричастна....Благодаря ти!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...