‘'Искам
обич за обич''
Евтим Евтимов
Днес отворих вехтата кутия,
със заровени в нея минали писма.
Листа, пожълтели от любовна магия,
и от времето на нечия плаха тъга...
Първият ред ме отведе далече,
красиво беше в малкия град.
И всеки следващ стих ме пренесе
в прегръдката твоя и градския парк.
И миналото проговори сякаш,
подари ми усмивка,
а после две сълзи.
След последната въздишка
и след послеписа
прошепнах без да искам...
''Остани!''...
© Ангелина Петкова Все права защищены
обещавам...-завинаги