27 янв. 2009 г., 16:11

Минал заем

1.1K 0 2
 

‘'Искам
обич за обич''

                        Евтим Евтимов

 

 

Днес отворих вехтата кутия,

със заровени в нея минали писма.

Листа, пожълтели от любовна магия,

и от времето на нечия плаха тъга...

 

Първият ред ме отведе далече,

красиво беше в малкия град.

И всеки следващ стих ме пренесе

в прегръдката твоя и градския парк.

 

И миналото проговори сякаш,

подари ми  усмивка,

а после две сълзи.

 

След последната въздишка

и след послеписа

прошепнах без да искам...

         ''Остани!''...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...