Минало
723
0
0
Приятелю, здравей. Накъде?
Все още сам ли вървиш?
Животът пак ли краде
щастие "назаем"? Мълчиш.
Зная, не казвай - боли
да гледаш стъпки в снега,
да обичаш падащи звезди,
насън да протягаш ръка.
Как отровихме с теб любовта,
как всичко ù отнехме!
Сега плачем сами. И така
чакаме раната да завехне.
Уж минало било.
Но ще остане белег, нали?
Ще разказва къде и какво...
И защо. И аз. И ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелина Неделчева Все права защищены
